изпоразболе́я се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпоразболея се изпоразболеем се
второ лице изпоразболееш се изпоразболеете се
трето лице изпоразболее се изпоразболеят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпоразболях се изпоразболяхме се
второ лице изпоразболя се изпоразболяхте се
трето лице изпоразболя се изпоразболяха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпоразболеех се изпоразболеехме се
второ лице изпоразболееше се изпоразболеехте се
трето лице изпоразболееше се изпоразболееха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпоразболей се изпоразболейте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпоразболял изпоразболяла изпоразболяло изпоразболели
членувана изпоразболелия изпоразболялата изпоразболялото изпоразболелите
с пълен член изпоразболелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпоразболеел изпоразболеела изпоразболеело изпоразболеели
членувана изпоразболеелия изпоразболеелата изпоразболеелото изпоразболеелите
с пълен член изпоразболеелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпоразболян изпоразболяна изпоразболяно изпоразболени
членувана изпоразболяния изпоразболяната изпоразболяното изпоразболените
с пълен член изпоразболяният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-по-раз-бо-лея
  • форми изпоразболе́еш се, мин. св. изпоразболя́х се, мин. прич. изпоразболя́л се, св.
Източник