изпи́чам

1. (какво) Пека до готовност.

Изпекох месото.
Гърнетата изпичат в пещ.

2. (преносно, разговорно, кого) Приучвам или принуждавам да добие опит и издръжливост.

Майка ѝ я изпекла в готвенето.
Трудностите в казармата изпичат.
изпичане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпичам изпичаме
второ лице изпичаш изпичате
трето лице изпича изпичат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпичах изпичахме
второ лице изпича изпичахте
трето лице изпича изпичаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпичах изпичахме
второ лице изпичаше изпичахте
трето лице изпичаше изпичаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпичай изпичайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпичал изпичала изпичало изпичали
членувана изпичалия изпичалата изпичалото изпичалите
с пълен член изпичалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпичал изпичала изпичало изпичали
членувана изпичалия изпичалата изпичалото изпичалите
с пълен член изпичалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпичан изпичана изпичано изпичани
членувана изпичания изпичаната изпичаното изпичаните
с пълен член изпичаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпичащ изпичаща изпичащо изпичащи
членувана изпичащия изпичащата изпичащото изпичащите
с пълен член изпичащият — — —
Деепричастие
изпичайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-пи-чам
  • форми изпи́чаш, несв. и изпека́, св.
Източник
изпичам се

1. Ставам готов чрез печене.

Рибата се е изпекла.

2. Получавам загар от слънчеви лъчи.

Докато работим, се изпичаме.

3. Добивам опитност.

Изпекъл се е в писането.
  • възвратен глагол
  • форми изпека се