изпи́рам

1. (какво) Пера докрай или всичко определено.

Изпрах си роклята.
Изпрах всички одеяла.

2. (какво) Успявам да изчистя с пране.

Изпрах всички петна от вино.
Изпрани пари

Незаконно спечелени пари, наново вложени в законни сделки.

изпиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпирам изпираме
второ лице изпираш изпирате
трето лице изпира изпират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпирах изпирахме
второ лице изпира изпирахте
трето лице изпира изпираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпирах изпирахме
второ лице изпираше изпирахте
трето лице изпираше изпираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпирай изпирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпирал изпирала изпирало изпирали
членувана изпиралия изпиралата изпиралото изпиралите
с пълен член изпиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпирал изпирала изпирало изпирали
членувана изпиралия изпиралата изпиралото изпиралите
с пълен член изпиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпиран изпирана изпирано изпирани
членувана изпирания изпираната изпираното изпираните
с пълен член изпираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпиращ изпираща изпиращо изпиращи
членувана изпиращия изпиращата изпиращото изпиращите
с пълен член изпиращият — — —
Деепричастие
изпирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-пи-рам
  • форми изпи́раш, несв. и изпера́, св.
Източник
изпирам се

1. Изчиствам се при пране.

Кафето се изпира.

2. (разговорно) Пера докрай своите дрехи.

В събота ще се изпера.
  • възвратен глагол
  • форми изпера се