изпика́вам

(какво) С пикане изхвърлям.

Изпика много урина.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпикавам изпикаваме
второ лице изпикаваш изпикавате
трето лице изпикава изпикават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпикавах изпикавахме
второ лице изпикава изпикавахте
трето лице изпикава изпикаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпикавах изпикавахме
второ лице изпикаваше изпикавахте
трето лице изпикаваше изпикаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпикавай изпикавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпикавал изпикавала изпикавало изпикавали
членувана изпикавалия изпикавалата изпикавалото изпикавалите
с пълен член изпикавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпикавал изпикавала изпикавало изпикавали
членувана изпикавалия изпикавалата изпикавалото изпикавалите
с пълен член изпикавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпикаван изпикавана изпикавано изпикавани
членувана изпикавания изпикаваната изпикаваното изпикаваните
с пълен член изпикаваният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-пи-ка-вам
  • форми изпика́ваш, несв. и изпика́я, св.
Източник
изпикавам се

Изхвърлям от себе си отделената урина.

  • възвратен глагол
  • форми изпикая се