1.

изпа́дам

1. Падам отвътре.

От книгата изпаднаха листове.
От джоба на ризата изпаднаха пари.

2. Изключвам се от състав, група; отпадам.

Осем отбора изпадат на този кръг от първенството.

3. Оказвам се в неблагоприятно положение.

Изпадам в бедност.
Изпадам в немилост.

4. Пропадам, западам.

Изпадне ли човек, трудно му се помага.
Заводът е напълно изпаднал.

5. Обзема ме чувство или настроение.

Изпадам в меланхолия.
Изпадам в ужас.

6. (диалектно) Случва ми се, попада ми неочаквано нещо.

Ако ти изпадне евтин билет, купи го.

От из- и „падам“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпадам изпадаме
второ лице изпадаш изпадате
трето лице изпада изпадат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпадах изпадахме
второ лице изпада изпадахте
трето лице изпада изпадаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпадах изпадахме
второ лице изпадаше изпадахте
трето лице изпадаше изпадаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпадай изпадайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпадал изпадала изпадало изпадали
членувана изпадалия изпадалата изпадалото изпадалите
с пълен член изпадалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпадал изпадала изпадало изпадали
членувана изпадалия изпадалата изпадалото изпадалите
с пълен член изпадалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпадащ изпадаща изпадащо изпадащи
членувана изпадащия изпадащата изпадащото изпадащите
с пълен член изпадащият — — —
Деепричастие
изпадайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-па-дам
  • форми изпа́даш, несв. и изпа́дна, св.
Източници

2.

изпа́дам

Опадам в голямата си част, в голям брой.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпадам изпадаме
второ лице изпадаш изпадате
трето лице изпада изпадат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпадах изпадахме
второ лице изпада изпадахте
трето лице изпада изпадаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпадах изпадахме
второ лице изпадаше изпадахте
трето лице изпадаше изпадаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпадай изпадайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпадал изпадала изпадало изпадали
членувана изпадалия изпадалата изпадалото изпадалите
с пълен член изпадалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпадал изпадала изпадало изпадали
членувана изпадалия изпадалата изпадалото изпадалите
с пълен член изпадалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпадащ изпадаща изпадащо изпадащи
членувана изпадащия изпадащата изпадащото изпадащите
с пълен член изпадащият — — —
Деепричастие
изпадайки
  • непреходен глагол от свършен вид
  • форми изпа́даш, св.
Източник