изора́вам

1. (какво) Ора докрай определена площ.

Изора два декара.

2. (какво) Разоравам, започвам да обработвам.

Изораха пустеещите земи.

3. (какво) Изваждам нещо заровено при оране.

Изорал един сребърен съд.
изораване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изоравам изораваме
второ лице изораваш изоравате
трето лице изорава изорават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изоравах изоравахме
второ лице изорава изоравахте
трето лице изорава изораваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изоравах изоравахме
второ лице изораваше изоравахте
трето лице изораваше изораваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изоравай изоравайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изоравал изоравала изоравало изоравали
членувана изоравалия изоравалата изоравалото изоравалите
с пълен член изоравалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изоравал изоравала изоравало изоравали
членувана изоравалия изоравалата изоравалото изоравалите
с пълен член изоравалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изораван изоравана изоравано изоравани
членувана изоравания изораваната изораваното изораваните
с пълен член изораваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изораващ изораваща изораващо изораващи
членувана изораващия изораващата изораващото изораващите
с пълен член изораващият — — —
Деепричастие
изоравайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне изо-ра-вам
  • форми изора́ваш, несв. и изора́, св.
Източник