изнуря́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изнуря изнурим
второ лице изнуриш изнурите
трето лице изнури изнурят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изнурих изнурихме
второ лице изнури изнурихте
трето лице изнури изнуриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изнурях изнуряхме
второ лице изнуреше изнуряхте
трето лице изнуреше изнуряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изнури изнурете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнурил изнурила изнурило изнурили
членувана изнурилия изнурилата изнурилото изнурилите
с пълен член изнурилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнурял изнуряла изнуряло изнурели
членувана изнурялия изнурялата изнурялото изнурелите
с пълен член изнурялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнурен изнурена изнурено изнурени
членувана изнурения изнурената изнуреното изнурените
с пълен член изнуреният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-ну-ря
  • форми изнури́ш, мин. св. изнури́х, мин. прич. изнури́л, св.
Източник