изне́рвям

(кого) Чрез продължително нервиране довеждам до постоянно нервно напрежение.

Грижата за много неща едновременно я беше изнервила.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изнервям изнервяме
второ лице изнервяш изнервяте
трето лице изнервя изнервят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изнервях изнервяхме
второ лице изнервя изнервяхте
трето лице изнервя изнервяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изнервях изнервяхме
второ лице изнервяше изнервяхте
трето лице изнервяше изнервяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изнервяй изнервяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнервял изнервяла изнервяло изнервяли
членувана изнервялия изнервялата изнервялото изнервялите
с пълен член изнервялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнервял изнервяла изнервяло изнервяли
членувана изнервялия изнервялата изнервялото изнервялите
с пълен член изнервялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнервян изнервяна изнервяно изнервяни
членувана изнервяния изнервяната изнервяното изнервяните
с пълен член изнервяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнервящ изнервяща изнервящо изнервящи
членувана изнервящия изнервящата изнервящото изнервящите
с пълен член изнервящият — — —
Деепричастие
изнервяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-нер-вям
  • форми изне́рвяш, несв. и изне́рвя, св.
Източник
изнервям се

Доведен съм до постоянно нервно напрежение.

От недостига на пари се беше изнервил.
  • възвратен глагол
  • форми изнервя се