измекя́р

(остаряло) Слуга.

единствено число множествено число
нечленувана измекяр измекяри
членувана измекяра измекярите
с пълен член измекярът —
бройна форма измекяра
звателна форма измекяре
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне из-ме-кяр
  • форми измекя́рят, измекя́ря, мн. измекя́ри
Източник