Източник
-
излъ́ча -
1. Изпусна, отделя светлина, топлина, енергия.
-
2. Предам сигнал по радио или телевизия.
-
3. (преносно) Изразя чувство, настроение — за лице, очи, жест.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | излъча | излъчим |
| второ лице | излъчиш | излъчите |
| трето лице | излъчи | излъчат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | излъчих | излъчихме |
| второ лице | излъчи | излъчихте |
| трето лице | излъчи | излъчиха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | излъчех | излъчехме |
| второ лице | излъчеше | излъчехте |
| трето лице | излъчеше | излъчеха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| излъчи | излъчете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | излъчил | излъчила | излъчило | излъчили |
| членувана | излъчилия | излъчилата | излъчилото | излъчилите |
| с пълен член | излъчилият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | излъчел | излъчела | излъчело | излъчели |
| членувана | излъчелия | излъчелата | излъчелото | излъчелите |
| с пълен член | излъчелият | — | — | — |
Минало страдателно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | излъчен | излъчена | излъчено | излъчени |
| членувана | излъчения | излъчената | излъченото | излъчените |
| с пълен член | излъченият | — | — | — |