изле́гна се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице излегна се излегнем се
второ лице излегнеш се излегнете се
трето лице излегне се излегнат се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице излегнах се излегнахме се
второ лице излегна се излегнахте се
трето лице излегна се излегнаха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице излегнех се излегнехме се
второ лице излегнеше се излегнехте се
трето лице излегнеше се излегнеха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
излегни се излегнете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана излегнал излегнала излегнало излегнали
членувана излегналия излегналата излегналото излегналите
с пълен член излегналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана излегнел излегнела излегнело излегнели
членувана излегнелия излегнелата излегнелото излегнелите
с пълен член излегнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана излегнат излегната излегнато излегнати
членувана излегнатия излегнатата излегнатото излегнатите
с пълен член излегнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-лег-на
  • форми изле́гнеш се, мин. св. изле́гнах се, мин. прич. изле́гнал се, св.
Източник