изкупи́тел

Лице, което изкупва чужди грехове.

единствено число множествено число
нечленувана изкупител изкупители
членувана изкупителя изкупителите
с пълен член изкупителят —
бройна форма изкупителя
звателна форма изкупителю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне из-ку-пи-тел
  • форми изкупи́телят, изкупи́теля, мн. изкупи́тели
Източник