изкря́кам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкрякам изкрякаме
второ лице изкрякаш изкрякате
трето лице изкряка изкрякат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкряках изкрякахме
второ лице изкряка изкрякахте
трето лице изкряка изкрякаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкряках изкрякахме
второ лице изкрякаше изкрякахте
трето лице изкрякаше изкрякаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкрякай изкрякайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкрякал изкрякала изкрякало изкрякали
членувана изкрякалия изкрякалата изкрякалото изкрякалите
с пълен член изкрякалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкрякал изкрякала изкрякало изкрякали
членувана изкрякалия изкрякалата изкрякалото изкрякалите
с пълен член изкрякалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкрякан изкрякана изкрякано изкрякани
членувана изкрякания изкряканата изкряканото изкряканите
с пълен член изкряканият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-к-ря-кам
  • форми изкря́каш, св.
Източник