изкръ́шквам

(разговорно) Успявам да се измъкна от работа или от задължения; изклинчвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкръшквам изкръшкваме
второ лице изкръшкваш изкръшквате
трето лице изкръшква изкръшкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкръшквах изкръшквахме
второ лице изкръшква изкръшквахте
трето лице изкръшква изкръшкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкръшквах изкръшквахме
второ лице изкръшкваше изкръшквахте
трето лице изкръшкваше изкръшкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкръшквай изкръшквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкръшквал изкръшквала изкръшквало изкръшквали
членувана изкръшквалия изкръшквалата изкръшквалото изкръшквалите
с пълен член изкръшквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкръшквал изкръшквала изкръшквало изкръшквали
членувана изкръшквалия изкръшквалата изкръшквалото изкръшквалите
с пълен член изкръшквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкръшкван изкръшквана изкръшквано изкръшквани
членувана изкръшквания изкръшкваната изкръшкваното изкръшкваните
с пълен член изкръшкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкръшкващ изкръшкваща изкръшкващо изкръшкващи
членувана изкръшкващия изкръшкващата изкръшкващото изкръшкващите
с пълен член изкръшкващият — — —
Деепричастие
изкръшквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-к-ръш-к-вам
  • форми изкръ́шкваш, несв. и изкръ́шкам, св.
Източник