изкръ́нквам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкрънквам изкрънкваме
второ лице изкрънкваш изкрънквате
трето лице изкрънква изкрънкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкрънквах изкрънквахме
второ лице изкрънква изкрънквахте
трето лице изкрънква изкрънкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкрънквах изкрънквахме
второ лице изкрънкваше изкрънквахте
трето лице изкрънкваше изкрънкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкрънквай изкрънквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкрънквал изкрънквала изкрънквало изкрънквали
членувана изкрънквалия изкрънквалата изкрънквалото изкрънквалите
с пълен член изкрънквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкрънквал изкрънквала изкрънквало изкрънквали
членувана изкрънквалия изкрънквалата изкрънквалото изкрънквалите
с пълен член изкрънквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкрънкван изкрънквана изкрънквано изкрънквани
членувана изкрънквания изкрънкваната изкрънкваното изкрънкваните
с пълен член изкрънкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкрънкващ изкрънкваща изкрънкващо изкрънкващи
членувана изкрънкващия изкрънкващата изкрънкващото изкрънкващите
с пълен член изкрънкващият — — —
Деепричастие
изкрънквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-к-рън-к-вам
Източник