изкате́ря
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкатеря изкатерим
второ лице изкатериш изкатерите
трето лице изкатери изкатерят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкатерих изкатерихме
второ лице изкатери изкатерихте
трето лице изкатери изкатериха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкатерех изкатерехме
второ лице изкатереше изкатерехте
трето лице изкатереше изкатереха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкатери изкатерете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкатерил изкатерила изкатерило изкатерили
членувана изкатерилия изкатерилата изкатерилото изкатерилите
с пълен член изкатерилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкатерел изкатерела изкатерело изкатерели
членувана изкатерелия изкатерелата изкатерелото изкатерелите
с пълен член изкатерелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкатерен изкатерена изкатерено изкатерени
членувана изкатерения изкатерената изкатереното изкатерените
с пълен член изкатереният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-ка-те-ря
  • форми изкате́риш, мин. св. изкате́рих, мин. прич. изкате́рил, св.
Източник