изка́лвам

1. (кого какво) Изцапвам с кал, окалвам.

2. (преносно, кого) Оклеветявам, окалвам, очерням.

Изкалвам името му.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкалвам изкалваме
второ лице изкалваш изкалвате
трето лице изкалва изкалват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкалвах изкалвахме
второ лице изкалва изкалвахте
трето лице изкалва изкалваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкалвах изкалвахме
второ лице изкалваше изкалвахте
трето лице изкалваше изкалваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкалвай изкалвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкалвал изкалвала изкалвало изкалвали
членувана изкалвалия изкалвалата изкалвалото изкалвалите
с пълен член изкалвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкалвал изкалвала изкалвало изкалвали
членувана изкалвалия изкалвалата изкалвалото изкалвалите
с пълен член изкалвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкалван изкалвана изкалвано изкалвани
членувана изкалвания изкалваната изкалваното изкалваните
с пълен член изкалваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкалващ изкалваща изкалващо изкалващи
членувана изкалващия изкалващата изкалващото изкалващите
с пълен член изкалващият — — —
Деепричастие
изкалвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-кал-вам
  • форми изка́лваш, несв. и изка́лям, св.
Източник
изкалвам се

Изцапвам се с кал; окалвам се.

  • възвратен глагол
  • форми изкалям се