издя́на
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издяна изденем
второ лице изденеш изденете
трето лице издене издянат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издянах издянахме
второ лице издяна издянахте
трето лице издяна издянаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изденех изденехме
второ лице изденеше изденехте
трето лице изденеше изденеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издени изденете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издянал издянала издянало издянали
членувана издяналия издяналата издяналото издяналите
с пълен член издяналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изденел изденела изденело изденели
членувана изденелия изденелата изденелото изденелите
с пълен член изденелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издянат издяната издянато издянати
членувана издянатия издянатата издянатото издянатите
с пълен член издянатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-дя-на
  • форми изде́неш, мин. св. издя́нах, мин. прич. издя́нал, св.
Източник