издя́лквам

(какво) Издялвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издялквам издялкваме
второ лице издялкваш издялквате
трето лице издялква издялкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издялквах издялквахме
второ лице издялква издялквахте
трето лице издялква издялкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издялквах издялквахме
второ лице издялкваше издялквахте
трето лице издялкваше издялкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издялквай издялквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издялквал издялквала издялквало издялквали
членувана издялквалия издялквалата издялквалото издялквалите
с пълен член издялквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издялквал издялквала издялквало издялквали
членувана издялквалия издялквалата издялквалото издялквалите
с пълен член издялквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издялкван издялквана издялквано издялквани
членувана издялквания издялкваната издялкваното издялкваните
с пълен член издялкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издялкващ издялкваща издялкващо издялкващи
членувана издялкващия издялкващата издялкващото издялкващите
с пълен член издялкващият — — —
Деепричастие
издялквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-дял-к-вам
  • форми издя́лкваш, несв. и издя́лкам, св.
Източник