издуша́вам

1. (какво) Душа докрай или всички докрай.

2. (кого какво) Задушавам всички поради горещина, спареност или замърсеност на въздуха.

Ще ги издушите тия деца в такава малка стая.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издушавам издушаваме
второ лице издушаваш издушавате
трето лице издушава издушават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издушавах издушавахме
второ лице издушава издушавахте
трето лице издушава издушаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издушавах издушавахме
второ лице издушаваше издушавахте
трето лице издушаваше издушаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издушавай издушавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издушавал издушавала издушавало издушавали
членувана издушавалия издушавалата издушавалото издушавалите
с пълен член издушавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издушавал издушавала издушавало издушавали
членувана издушавалия издушавалата издушавалото издушавалите
с пълен член издушавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издушаван издушавана издушавано издушавани
членувана издушавания издушаваната издушаваното издушаваните
с пълен член издушаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издушаващ издушаваща издушаващо издушаващи
членувана издушаващия издушаващата издушаващото издушаващите
с пълен член издушаващият — — —
Деепричастие
издушавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ду-ша-вам
  • форми издуша́ваш, несв. и издуша́, св.
Източник
издушавам се

(само множествено число) Задушаваме се всички поради горещина, спареност или замърсеност на въздуха.

Издушихме се в тоя автобус.
  • възвратен глагол
  • форми издуша се