изду́мам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издумам издумаме
второ лице издумаш издумате
трето лице издума издумат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издумах издумахме
второ лице издума издумахте
трето лице издума издумаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издумах издумахме
второ лице издумаше издумахте
трето лице издумаше издумаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издумай издумайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издумал издумала издумало издумали
членувана издумалия издумалата издумалото издумалите
с пълен член издумалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издумал издумала издумало издумали
членувана издумалия издумалата издумалото издумалите
с пълен член издумалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издуман издумана издумано издумани
членувана издумания издуманата издуманото издуманите
с пълен член издуманият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-ду-мам
  • форми изду́маш, св.
Източник