1.

изди́шам

1. За нещо, пълно с въздух под налягане — изпускам въздух през отвор.

Гумата издиша.

2. (преносно, разговорно) За предмет или човек, който е бил добър, силен, стабилен — вече не съм така добър.

Старият вече издиша, не помни всичко.
издишане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издишам издишаме
второ лице издишаш издишате
трето лице издиша издишат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издишах издишахме
второ лице издиша издишахте
трето лице издиша издишаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издишах издишахме
второ лице издишаше издишахте
трето лице издишаше издишаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издишай издишайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издишал издишала издишало издишали
членувана издишалия издишалата издишалото издишалите
с пълен член издишалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издишал издишала издишало издишали
членувана издишалия издишалата издишалото издишалите
с пълен член издишалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издишан издишана издишано издишани
членувана издишания издишаната издишаното издишаните
с пълен член издишаният — — —
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ди-шам
  • форми изди́шаш, несв.
Източник

2.

изди́шам

Изкарам от дробовете си поетия въздух или дим.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издишам издишаме
второ лице издишаш издишате
трето лице издиша издишат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издишах издишахме
второ лице издиша издишахте
трето лице издиша издишаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издишах издишахме
второ лице издишаше издишахте
трето лице издишаше издишаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издишай издишайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издишал издишала издишало издишали
членувана издишалия издишалата издишалото издишалите
с пълен член издишалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издишал издишала издишало издишали
членувана издишалия издишалата издишалото издишалите
с пълен член издишалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издишан издишана издишано издишани
членувана издишания издишаната издишаното издишаните
с пълен член издишаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • форми изди́шаш, св.
Източник