Източник
-
изди́шам -
1. За нещо, пълно с въздух под налягане — изпускам въздух през отвор.
Гумата издиша.
-
2. (преносно, разговорно) За предмет или човек, който е бил добър, силен, стабилен — вече не съм така добър.
Старият вече издиша, не помни всичко.
издишане
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | издишам | издишаме |
| второ лице | издишаш | издишате |
| трето лице | издиша | издишат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | издишах | издишахме |
| второ лице | издиша | издишахте |
| трето лице | издиша | издишаха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | издишах | издишахме |
| второ лице | издишаше | издишахте |
| трето лице | издишаше | издишаха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| издишай | издишайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | издишал | издишала | издишало | издишали |
| членувана | издишалия | издишалата | издишалото | издишалите |
| с пълен член | издишалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | издишал | издишала | издишало | издишали |
| членувана | издишалия | издишалата | издишалото | издишалите |
| с пълен член | издишалият | — | — | — |
Минало страдателно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | издишан | издишана | издишано | издишани |
| членувана | издишания | издишаната | издишаното | издишаните |
| с пълен член | издишаният | — | — | — |