издеклами́рам

1. (какво) Декламирам докрай или няколко неща едно след друго.

2. (какво, преносно) Изказвам нещо бързо и високо.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издекламирам издекламираме
второ лице издекламираш издекламирате
трето лице издекламира издекламират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издекламирах издекламирахме
второ лице издекламира издекламирахте
трето лице издекламира издекламираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издекламирах издекламирахме
второ лице издекламираше издекламирахте
трето лице издекламираше издекламираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издекламирай издекламирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издекламирал издекламирала издекламирало издекламирали
членувана издекламиралия издекламиралата издекламиралото издекламиралите
с пълен член издекламиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издекламирал издекламирала издекламирало издекламирали
членувана издекламиралия издекламиралата издекламиралото издекламиралите
с пълен член издекламиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издекламиран издекламирана издекламирано издекламирани
членувана издекламирания издекламираната издекламираното издекламираните
с пълен член издекламираният — — —
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне из-дек-ла-ми-рам
  • форми издеклами́раш, несв. и св.
Източник