изгъ́рбвам се

1. Ставам гърбав, приведен.

2. Навеждам се с извит гръб.

3. Ставам извит, издут.

Кориците са се изгърбили.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изгърбвам се изгърбваме се
второ лице изгърбваш се изгърбвате се
трето лице изгърбва се изгърбват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изгърбвах се изгърбвахме се
второ лице изгърбва се изгърбвахте се
трето лице изгърбва се изгърбваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изгърбвах се изгърбвахме се
второ лице изгърбваше се изгърбвахте се
трето лице изгърбваше се изгърбваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изгърбвай се изгърбвайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгърбвал изгърбвала изгърбвало изгърбвали
членувана изгърбвалия изгърбвалата изгърбвалото изгърбвалите
с пълен член изгърбвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгърбвал изгърбвала изгърбвало изгърбвали
членувана изгърбвалия изгърбвалата изгърбвалото изгърбвалите
с пълен член изгърбвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгърбван изгърбвана изгърбвано изгърбвани
членувана изгърбвания изгърбваната изгърбваното изгърбваните
с пълен член изгърбваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгърбващ изгърбваща изгърбващо изгърбващи
членувана изгърбващия изгърбващата изгърбващото изгърбващите
с пълен член изгърбващият — — —
Деепричастие
изгърбвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-гър-б-вам
  • форми изгъ́рбваш се, несв. и изгъ́рбя се, св.
Източник