извърша́вам

(какво) Вършея докрай определено количество; овършавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извършавам извършаваме
второ лице извършаваш извършавате
трето лице извършава извършават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извършавах извършавахме
второ лице извършава извършавахте
трето лице извършава извършаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извършавах извършавахме
второ лице извършаваше извършавахте
трето лице извършаваше извършаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
извършавай извършавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извършавал извършавала извършавало извършавали
членувана извършавалия извършавалата извършавалото извършавалите
с пълен член извършавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извършавал извършавала извършавало извършавали
членувана извършавалия извършавалата извършавалото извършавалите
с пълен член извършавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извършаван извършавана извършавано извършавани
членувана извършавания извършаваната извършаваното извършаваните
с пълен член извършаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извършаващ извършаваща извършаващо извършаващи
членувана извършаващия извършаващата извършаващото извършаващите
с пълен член извършаващият — — —
Деепричастие
извършавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-вър-ша-вам
  • форми извърша́ваш, несв. и извърше́я, св.
Източник