Източник
-
извъртя́ -
1. Извърна, завъртя нещо на една страна; огъна в дъга.
-
2. Замахна в кръг или завъртя със замах — чук, подпис, шамар.
-
3. (преносно) Отклоня разговора към нещо друго; преинача факти, истини.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | извъртя | извъртим |
| второ лице | извъртиш | извъртите |
| трето лице | извърти | извъртят |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | извъртях | извъртяхме |
| второ лице | извъртя | извъртяхте |
| трето лице | извъртя | извъртяха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | извъртях | извъртяхме |
| второ лице | извъртеше | извъртяхте |
| трето лице | извъртеше | извъртяха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| извърти | извъртете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | извъртял | извъртяла | извъртяло | извъртели |
| членувана | извъртелия | извъртялата | извъртялото | извъртелите |
| с пълен член | извъртелият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | извъртял | извъртяла | извъртяло | извъртели |
| членувана | извъртялия | извъртялата | извъртялото | извъртелите |
| с пълен член | извъртялият | — | — | — |