1.

извъртя́

1. Извърна, завъртя нещо на една страна; огъна в дъга.

2. Замахна в кръг или завъртя със замах — чук, подпис, шамар.

3. (преносно) Отклоня разговора към нещо друго; преинача факти, истини.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извъртя извъртим
второ лице извъртиш извъртите
трето лице извърти извъртят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извъртях извъртяхме
второ лице извъртя извъртяхте
трето лице извъртя извъртяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извъртях извъртяхме
второ лице извъртеше извъртяхте
трето лице извъртеше извъртяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
извърти извъртете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извъртял извъртяла извъртяло извъртели
членувана извъртелия извъртялата извъртялото извъртелите
с пълен член извъртелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извъртял извъртяла извъртяло извъртели
членувана извъртялия извъртялата извъртялото извъртелите
с пълен член извъртялият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-вър-тя
  • форми извърти́ш, мин. св. извъртя́х, мин. прич. извъртя́л, св.
Източник

2.

извъртя́

Направя нещо, обикновено ястие, бързо и майсторски, без особени усилия.

Ей сега ще извъртя един кекс.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извъртя извъртим
второ лице извъртиш извъртите
трето лице извърти извъртят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извъртях извъртяхме
второ лице извъртя извъртяхте
трето лице извъртя извъртяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извъртях извъртяхме
второ лице извъртеше извъртяхте
трето лице извъртеше извъртяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
извърти извъртете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извъртял извъртяла извъртяло извъртели
членувана извъртелия извъртялата извъртялото извъртелите
с пълен член извъртелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извъртял извъртяла извъртяло извъртели
членувана извъртялия извъртялата извъртялото извъртелите
с пълен член извъртялият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • форми извърти́ш, мин. св. извъртя́х, мин. прич. извъртя́л, св.
Източник