извъ́рна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извърна извърнем
второ лице извърнеш извърнете
трето лице извърне извърнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извърнах извърнахме
второ лице извърна извърнахте
трето лице извърна извърнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извърнех извърнехме
второ лице извърнеше извърнехте
трето лице извърнеше извърнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
извърни извърнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извърнал извърнала извърнало извърнали
членувана извърналия извърналата извърналото извърналите
с пълен член извърналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извърнел извърнела извърнело извърнели
членувана извърнелия извърнелата извърнелото извърнелите
с пълен член извърнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извърнат извърната извърнато извърнати
членувана извърнатия извърнатата извърнатото извърнатите
с пълен член извърнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-вър-на
  • форми извъ́рнеш, мин. св. извъ́рнах, мин. прич. извъ́рнал, св.
Източник