извъ́ржа
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извържа извържем
второ лице извържеш извържете
трето лице извърже извържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извързах извързахме
второ лице извърза извързахте
трето лице извърза извързаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извържех извържехме
второ лице извържеше извържехте
трето лице извържеше извържеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
извържи извържете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извързал извързала извързало извързали
членувана извързалия извързалата извързалото извързалите
с пълен член извързалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извържел извържела извържело извържели
членувана извържелия извържелата извържелото извържелите
с пълен член извържелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извързан извързана извързано извързани
членувана извързания извързаната извързаното извързаните
с пълен член извързаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-вър-жа
  • форми извъ́ржеш, мин. св. извъ́рзах, мин. прич. извъ́рзал, св.
Източник