извънбра́чен

1. Който е роден от майка, която няма брак.

Извънбрачно дете.

2. Който се извършва вън от официалните отношения в брака, в противоречие с тях.

Извънбрачни връзки.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извънбрачен извънбрачна извънбрачно извънбрачни
членувана извънбрачния извънбрачната извънбрачното извънбрачните
с пълен член извънбрачният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-вън-б-ра-чен
  • форми извънбра́чна, извънбра́чно, мн. извънбра́чни
Източник