изве́чен

Вечен от край време.

Извечен стремеж.
Извечна вражда.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извечен извечна извечно извечни
членувана извечния извечната извечното извечните
с пълен член извечният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-ве-чен
  • форми изве́чна, изве́чно, мн. изве́чни
Източник