изведнъ́ж

1. Ненадейно, внезапно.

Стана изведнъж.
Запя изведнъж.

2. Рязко, без преход.

Изведнъж ставаше стръмно.

3. Едновременно, от един път; заедно.

Изяжда изведнъж 3 яйца.
Ще тръгнем изведнъж от всички страни.
  • наречие
  • пренасяне из-вед-нъж
Източник