изва́рдя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извардя извардим
второ лице извардиш извардите
трето лице изварди извардят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извардих извардихме
второ лице изварди извардихте
трето лице изварди извардиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извардех извардехме
второ лице извардеше извардехте
трето лице извардеше извардеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изварди извардете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извардил извардила извардило извардили
членувана извардилия извардилата извардилото извардилите
с пълен член извардилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извардел извардела извардело извардели
членувана изварделия изварделата изварделото изварделите
с пълен член изварделият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изварден извардена извардено извардени
членувана извардения извардената изварденото извардените
с пълен член изварденият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-вар-дя
  • форми изва́рдиш, мин. св. изва́рдих, мин. прич. изва́рдил, св.
Източник