Източник
-
избуча́вам -
1. Издавам кратко бучене.
Вятърът избуча в клоните и утихна.
-
2. (преносно) Казвам с дебел глас или извършвам действие с кратко бучене.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | избучавам | избучаваме |
| второ лице | избучаваш | избучавате |
| трето лице | избучава | избучават |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | избучавах | избучавахме |
| второ лице | избучава | избучавахте |
| трето лице | избучава | избучаваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | избучавах | избучавахме |
| второ лице | избучаваше | избучавахте |
| трето лице | избучаваше | избучаваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| избучавай | избучавайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | избучавал | избучавала | избучавало | избучавали |
| членувана | избучавалия | избучавалата | избучавалото | избучавалите |
| с пълен член | избучавалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | избучавал | избучавала | избучавало | избучавали |
| членувана | избучавалия | избучавалата | избучавалото | избучавалите |
| с пълен член | избучавалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | избучаващ | избучаваща | избучаващо | избучаващи |
| членувана | избучаващия | избучаващата | избучаващото | избучаващите |
| с пълен член | избучаващият | — | — | — |
Деепричастие
| избучавайки |