Източник
-
избави́тел -
1. Човек, който избавя някого от беда; спасител.
-
2. Човек, който освобождава някого; освободител.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | избавител | избавители |
| членувана | избавителя | избавителите |
| с пълен член | избавителят | — |
| бройна форма | избавителя |
|---|---|
| звателна форма | избавителю |