из

Означава място, определено пространство, в което се извършва движение в различни посоки; нещо се разпръсква или нещо се намира в различни точки.

Разхождам се из парка.
Разпръснаха се из гората.
Тези билки растат из полето.

старобълг. из, ис: лит. iš: лат. ex: старогр. ἐξ „от“. Неясно i- в балто-слав. форми.

Из ведро (вали)

Вали проливен дъжд, лее се.

Из един път

От първия път.

Из основи

Напълно, в цялата си същност.

  • предлог
  • пренасяне из
Източници