1.

игра́чка

Жена играч.

От „играч“ с наставката -ка.

единствено число множествено число
нечленувана играчка играчки
членувана играчката играчките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне иг-рач-ка
  • форми мн. игра́чки
Източници

2.

игра́чка

1. Предмет, който служи за детско забавление, игра.

Куклата е играчка.
Купих му една гумена играчка.

2. Много бавна и деликатна работа.

Голяма играчка е тази торта.

3. Работа, която не представлява никаква трудност.

Лепенето на тапети е играчка за мене.

От „играя“ с наставката -ачка.

Играчка съм в ръцете (на някого)

Разпореждат се с мене, нищо не зависи от мене.

единствено число множествено число
нечленувана играчка играчки
членувана играчката играчките
  • съществително име, женски род
  • форми мн. игра́чки
Източници