-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
игра́ -
1. Занимание за развлечение и забавление.
Детски игри.
Игра на карти.
-
2. Спортно занимание с определени правила.
Игра на футбол.
Знаете ли играта народна топка?
-
3. Едно изиграване на спортно занимание.
Хайде да изиграем една игра на тенис.
-
4. (само множествено число) Спортни състезания по много видове спорт.
Олимпийски игри.
-
5. Комплект от предмети и съоръжения за занимание. “ ”.
Купих играта
Не се сърди, човече
-
6. Театрално или филмово изпълнение.
Играта на артистите е добра.
-
7. (разговорно) Стъпки за танц и изпълнение на танц.
Знаеш ли играта на Елениното хоро?
-
8. (пренебрежително) Действия, замислени със свое развитие и цели (в политическите, в човешките отношения).
Всички политици са замесени в някакви игри.
игрь старобългарски игра́
ст.-бълг. игрь ж.р. παίγνιον (Супр., Син. тр.), игра παίγνιον, παιδία „развлечение, танц, игра“ (Гр. Наз. ХІ в., Ант. Панд. ХІ в., Ефр. Крм. Трул. 24, Ман. хр.). Праслав. *jьgra „танц, забава с музика“ (сърбохърв. игра „танц, игра“, словен. igrа „игра“, ст.-чеш. jhra „игра, шега“, чеш. hra, слов. ihra „игра, забава, развлечение, шега“, пол. gra, г.-луж. jhra, hra, д.-луж. gra „игра“, полаб. jagréića „игра“, рус. игра „игра, гуляй, тържество“, диал. „сватба, празник, танц, свирене“, укр. гра, белор. iгра „игра, свирене“). Думата няма сигурна етимология. Сравнението със ст.-инд. ējati, ījati „движа, разбърквам“ (*h2eig-) е невъзможно поради правилото на Винтер и противоречи на интонацията на *jьgra, а лит. aikštytis „капризнича“, aikštis „каприз“, латв. aikstities „викам, шумя“ са двусмислени от фонетична гледна точка и отдалечени по значение.
(разговорно) Не приемам, не действам сериозно.
Каламбур.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | игра | игри |
| членувана | играта | игрите |