игра́

1. Занимание за развлечение и забавление.

Детски игри.
Игра на карти.

2. Спортно занимание с определени правила.

Игра на футбол.
Знаете ли играта народна топка?

3. Едно изиграване на спортно занимание.

Хайде да изиграем една игра на тенис.

4. (само множествено число) Спортни състезания по много видове спорт.

Олимпийски игри.

5. Комплект от предмети и съоръжения за занимание. “ ”.

Купих играта
Не се сърди, човече

6. Театрално или филмово изпълнение.

Играта на артистите е добра.

7. (разговорно) Стъпки за танц и изпълнение на танц.

Знаеш ли играта на Елениното хоро?

8. (пренебрежително) Действия, замислени със свое развитие и цели (в политическите, в човешките отношения).

Всички политици са замесени в някакви игри.

игрь старобългарски игра́

ст.-бълг. игрь ж.р. παίγνιον (Супр., Син. тр.), игра παίγνιον, παιδία „развлечение, танц, игра“ (Гр. Наз. ХІ в., Ант. Панд. ХІ в., Ефр. Крм. Трул. 24, Ман. хр.). Праслав. *jьgra „танц, забава с музика“ (сърбохърв. игра „танц, игра“, словен. igrа „игра“, ст.-чеш. jhra „игра, шега“, чеш. hra, слов. ihra „игра, забава, развлечение, шега“, пол. gra, г.-луж. jhra, hra, д.-луж. gra „игра“, полаб. jagréića „игра“, рус. игра „игра, гуляй, тържество“, диал. „сватба, празник, танц, свирене“, укр. гра, белор. iгра „игра, свирене“). Думата няма сигурна етимология. Сравнението със ст.-инд. ējati, ījati „движа, разбърквам“ (*h2eig-) е невъзможно поради правилото на Винтер и противоречи на интонацията на *jьgra, а лит. aikštytis „капризнича“, aikštis „каприз“, латв. aikstities „викам, шумя“ са двусмислени от фонетична гледна точка и отдалечени по значение.

Вземам на игра

(разговорно) Не приемам, не действам сериозно.

Игра на думи

Каламбур.

единствено число множествено число
нечленувана игра игри
членувана играта игрите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне иг-ра
  • форми мн. игри́
Източници