ибрикчи́я

остаряло

1. Занаятчия в турската империя, който изработва характерните за подмиването съдове — ибриците. Съдовете са били изработвани от най-различни материали — глина, стъкло и други.

2. Прислужник, които участва в ритуала на подмиването — подлива вода с ибрика, подсушава с кърпи задните части на господаря си, пръска го с ориенталски аромати.

Производно от ибрик, с наставката за занятие от турски произход -чия

единствено число множествено число
нечленувана ибрикчия ибрикчии
членувана ибрикчията ибрикчиите
звателна форма ибрикчийо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне иб-рик-чия
Източници