Източник
-
зъболе́карство -
1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология.
-
2. Занятие на зъболекар.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | зъболекарство | зъболекарства |
| членувана | зъболекарството | зъболекарствата |