зъболе́карство

1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология.

2. Занятие на зъболекар.

единствено число множествено число
нечленувана зъболекарство зъболекарства
членувана зъболекарството зъболекарствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне зъ-бо-ле-кар-с-т-во
  • форми само ед.
Източник