змия́

1. Влечуго с дълго и тънко люспесто тяло, извиващо се при придвижване.

Ухапа го отровна змия.

2. (преносно) Зъл, коварен човек.

Тя е истинска змия.

змиıа старобългарски змия́

ст.-бълг. змиıа ὄφις (Остром., Супр.), змии δράκων, ὄφις (Супр.). От корен ИЕ *dhg^hm- „земя“, т.е. „земна, пълзяща по земята“. Срв. алб. dhemjë „гъсеница“, dhe „земя“, лит. žema-šliaužē „змия“.

Бълвам змии и гущери

Ругая ожесточено.

единствено число множествено число
нечленувана змия змии
членувана змията змиите
звателна форма змийо
  • съществително име, женски род
  • пренасяне змия
  • форми мн. змии́
Източници