Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Влечуго с дълго и тънко люспесто тяло, извиващо се при придвижване.
Ухапа го отровна змия.
2. (преносно) Зъл, коварен човек.
Тя е истинска змия.
змиıа старобългарски змия́
ст.-бълг. змиıа ὄφις (Остром., Супр.), змии δράκων, ὄφις (Супр.). От корен ИЕ *dhg^hm- „земя“, т.е. „земна, пълзяща по земята“. Срв. алб. dhemjë „гъсеница“, dhe „земя“, лит. žema-šliaužē „змия“.
Ругая ожесточено.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | змия | змии |
| членувана | змията | змиите |
| звателна форма | змийо |
|---|