златя́

(какво) Позлатявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице златя златим
второ лице златиш златите
трето лице злати златят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице златих златихме
второ лице злати златихте
трето лице злати златиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице златях златяхме
второ лице златеше златяхте
трето лице златеше златяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
злати златете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана златил златила златило златили
членувана златилия златилата златилото златилите
с пълен член златилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана златял златяла златяло златели
членувана златялия златялата златялото злателите
с пълен член златялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана златен златена златено златени
членувана златения златената златеното златените
с пълен член златеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана златящ златяща златящо златящи
членувана златящия златящата златящото златящите
с пълен член златящият — — —
Деепричастие
златейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зла-тя
  • форми злати́ш, мин. св. злати́х, мин. прич. злати́л, несв.
Източник