зла́то

1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия.

В тази планина има злато.
Пръстен от злато.

2. Пари и предмети от този метал, взети заедно.

Той има злато.
Ръцете ѝ са отрупани със злато.
Отборът получи златото на първенството.

3. Златна или позлатена нишка.

Обшит със злато.

4. (преносно, разговорно) За човек или предмет — благороден, добър, хубав, ценен.

Този човек е злато.
Той е злато лекар.
Къщата му е злато.

5. (разговорно) Лист станиол.

*zolto праславянски злато през старобългарски зла́то

От диалектното „злат“ (златен) с наставката -о.

единствено число множествено число
нечленувана злато злата
членувана златото златата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне зла-то
  • форми само ед.
Източници