Източник
-
зи́гзаг -
1. Многократно начупена линия; криволица.
Блеснаха зигзагите на светкавицата.
-
2. Движение, наподобяващо начупена линия.
Пиян е и върви на зигзаг.
Пътят прави зигзаги.
-
3. (преносно) Резки многократни колебания във възгледи, в поведението, в живота на някого.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | зигзаг | зигзаги |
| членувана | зигзага | зигзагите |
| с пълен член | зигзагът | — |
| бройна форма | зигзага |
|---|