зет

Съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители, братя, сестри и роднини.

Взехме добър зет.

зѩть старобългарски зет

стбълг. зѩть (Супр.). Сродни думи: лит. žentas „зет“, стгрц. γαμβρός „свекър“, авест. zāmātar, санскр. jāmātar „зет“, алб. dhëndhër „младоженец“ < *g'ame-

Заврян зет (приведен зет)

Зет, който живее със семейството си при родителите на жена си.

единствено число множествено число
нечленувана зет зетьове
членувана зетя зетьовете
с пълен член зетят —
бройна форма зетя
звателна форма зетко, зетьо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне зет
  • форми зе́тят, зе́тя, мн. зе́тьове
Източници