зев

1. Цепнатина, отвор; отвърстие.

Между скалите има зев.
Зев на оръдие.

2. (специално) Празнина между нишките на основата, през която минава совалката при тъкане.

3. (специално) Проход в устната кухина при последователно учленяване на два гласни звука в думата или в две съседни думи.

4. (специално) Стеснение на устната кухина, чрез което тя се свързва с гълтача.

  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне зев
  • форми зе́вът, зе́ва, мн. зе́вове, (два) зе́ва
Източник