Източник
-
звероукроти́тел -
1. Лице, което дресира и показва пред публика диви зверове.
-
2. (преносно) Лице, което трябва да ръководи силно враждуващи страни, обикновено деца.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | звероукротител | звероукротители |
| членувана | звероукротителя | звероукротителите |
| с пълен член | звероукротителят | — |
| бройна форма | звероукротителя |
|---|---|
| звателна форма | звероукротителю |