заше́пвам

Започвам да шепна.

Детето зашепна на ухото на майка си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице зашепвам зашепваме
второ лице зашепваш зашепвате
трето лице зашепва зашепват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице зашепвах зашепвахме
второ лице зашепва зашепвахте
трето лице зашепва зашепваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице зашепвах зашепвахме
второ лице зашепваше зашепвахте
трето лице зашепваше зашепваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зашепвай зашепвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зашепвал зашепвала зашепвало зашепвали
членувана зашепвалия зашепвалата зашепвалото зашепвалите
с пълен член зашепвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зашепвал зашепвала зашепвало зашепвали
членувана зашепвалия зашепвалата зашепвалото зашепвалите
с пълен член зашепвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зашепван зашепвана зашепвано зашепвани
членувана зашепвания зашепваната зашепваното зашепваните
с пълен член зашепваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зашепващ зашепваща зашепващо зашепващи
членувана зашепващия зашепващата зашепващото зашепващите
с пълен член зашепващият — — —
Деепричастие
зашепвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-шеп-вам
  • форми заше́пваш, несв. и заше́пна, св.
Източник