зачестя́вам

1. Започвам да правя нещо по-често.

Зачести да ходи у тях.

2. Започвам да правя нещо по на често, с по-малки интервали.

Стрелбата зачести.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице зачестявам зачестяваме
второ лице зачестяваш зачестявате
трето лице зачестява зачестяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице зачестявах зачестявахме
второ лице зачестява зачестявахте
трето лице зачестява зачестяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице зачестявах зачестявахме
второ лице зачестяваше зачестявахте
трето лице зачестяваше зачестяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зачестявай зачестявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зачестявал зачестявала зачестявало зачестявали
членувана зачестявалия зачестявалата зачестявалото зачестявалите
с пълен член зачестявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зачестявал зачестявала зачестявало зачестявали
членувана зачестявалия зачестявалата зачестявалото зачестявалите
с пълен член зачестявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зачестяващ зачестяваща зачестяващо зачестяващи
членувана зачестяващия зачестяващата зачестяващото зачестяващите
с пълен член зачестяващият — — —
Деепричастие
зачестявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-чес-тя-вам
  • форми зачестя́ваш, несв. и зачестя́, св.
Източник