заче́вам

1. Оплождам се, забременявам.

2. (остаряло) Започвам, поставям началото на нещо.

зачѩти старобългарски заче́вам

Старобълг. зачѩти, зачьнѫ от *za-čentī, свързан с *konъ. Виж почвам.

зачеване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице зачевам зачеваме
второ лице зачеваш зачевате
трето лице зачева зачеват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице зачевах зачевахме
второ лице зачева зачевахте
трето лице зачева зачеваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице зачевах зачевахме
второ лице зачеваше зачевахте
трето лице зачеваше зачеваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зачевай зачевайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зачевал зачевала зачевало зачевали
членувана зачевалия зачевалата зачевалото зачевалите
с пълен член зачевалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зачевал зачевала зачевало зачевали
членувана зачевалия зачевалата зачевалото зачевалите
с пълен член зачевалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зачеван зачевана зачевано зачевани
членувана зачевания зачеваната зачеваното зачеваните
с пълен член зачеваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зачеващ зачеваща зачеващо зачеващи
членувана зачеващия зачеващата зачеващото зачеващите
с пълен член зачеващият — — —
Деепричастие
зачевайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-че-вам
  • форми заче́ваш, несв. и заче́на, св.
Източници