захитру́вам

Започвам да хитрувам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице захитрувам захитруваме
второ лице захитруваш захитрувате
трето лице захитрува захитруват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице захитрувах захитрувахме
второ лице захитрува захитрувахте
трето лице захитрува захитруваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице захитрувах захитрувахме
второ лице захитруваше захитрувахте
трето лице захитруваше захитруваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
захитрувай захитрувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана захитрувал захитрувала захитрувало захитрували
членувана захитрувалия захитрувалата захитрувалото захитрувалите
с пълен член захитрувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана захитрувал захитрувала захитрувало захитрували
членувана захитрувалия захитрувалата захитрувалото захитрувалите
с пълен член захитрувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана захитруващ захитруваща захитруващо захитруващи
членувана захитруващия захитруващата захитруващото захитруващите
с пълен член захитруващият — — —
Деепричастие
захитрувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-хит-ру-вам
  • форми захитру́ваш, св.
Източник